Съображения, които трябва да знаете за Пекин

Съображения, които трябва да знаете за Пекин

Blog Article

Софийска област Запад. Енциклопедичен пътеводител на свещените места Димитър Тонин

Оттам излиза заек и те си мислят, че от тяхното яйце се е излюпило малко камилче. Заекът се крие в гората и тогава празноглавците намират за най-добре да отсекат цялата гора. Следват още небивали ситуации. В края тримата глупаци падат в дол, защото мислят, че мъглата на върха на планината е памук за търкаляне.

Авторът е написал втори вариант на тази басня, в който историята продължава – втора врана разбрала за случката и решава да вземе камък вместо сирене.

И ето че се редят бразда, две, три — леха… Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави немотията и си подсвирна с уста.

Край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена, Пенка — селско дете обичливо. Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело, да засени хубавото й лице.

- Тя е още малка - отговарял старият баща. Но вечер, когато я виждал да кара стадото, сияйнала от младост, с горещи алени страни, с очи светли и бистри като горските кладенци, в които горял огънят на пламенни желания, той се замислял.

Съвсем леко се усмихна и си разкопча горнището, после махна сутиена – красота, онемях, перфектните цици, големи, без да са огромни и увиснали, хубави малки ореоли на зърната, мечта.

- Не ти се сърдя, дъще. Знаеш моята дума. Не съм господар на сърцето ти. Избраният от тебе юнак ще бъде и от мен избран.

С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител: „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите ѝ. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст Божия“, „Братя“, „Изкушение“).

Духовните дарове не се измерват в злато. Не бива да оставаме слепи за грешките си. Вглеждането в самите себе си е първата стъпка към покаянието. 

Лазо лежеше и мислеше. Подигравките на другарите му се забиваха като остри игли в сърцето и спираха дъха му от мъки.

Най-после се изви и като демон полетя надолу и кацна царствено върху острите насрещни скали.

Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната ??????? отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.

— Какво замълча, Благолаж? Карай де — каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.